16.06.2022 г., 23:39  

Празна книга

708 0 0

Седя и чета живота си,

чета като празна книга,

без редове, букви липсват,

писана през годините, бледнее.

 

Забравена на някоя лавица стой,

прашна, увехтяла, непотребна сама,

пропускана от читатели. Празна е! 

Бели листи хартия разлистват.

 

Мастилото нищо не оставя, 

перото пише без форми, 

празни редове, остават голи, 

нечетящи се за никой уви. 

 

Страници овехтели и натежали, 

лишени от цвят, белеят, 

писани с почерк неразбран, 

чете се, но никой не разбира! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...