Скрит зад маска и декори,
на собствената си заблуда марионетка.
Кръг - обикаляш в него като в клетка.
Да разбереш реалността
се оказа трудна задача,
от мен няма да получиш милост,
сега съм на истината пазача.
Бивша сервитьорка на всичките ти капризи.
Бях, вече съм далече. Каквото беше, беше.

Заровен в спомени, търсиш
гардероб за своето бреме.
Такъв обаче няма, хамалите изнесоха всичко.
Пуста, празна панелка, завързана вина с панделка.
Щастие - през прозореца летяща салфетка.
Прекрасна гледка- емоционален минимализъм.
Живото-разрушаващ фетишизъм.
Реалността явява се дупка в твоята цедка,
на пътя на пулса зейнала кървяща цепка.
За душевните рани единственото
ти лекарство е болният ти мозък.

Любовта умира в ръцете ти,
сляпо за нея далекогледство.
Притъпени от пиянство сетива
в нищото зееща врата, а вътре, на пода -
безсрамна и гола самота,
в душата ти се разлегнала и се смее...
човекът в огледалото не иска така да живее.