Празна стая
И тази нощ луната плака
с кървавите ми сълзи...
И тази нощ споделях с тишината
тъгата си...
И тази нощ, като всяка друга,
самотата ме прегърна вместо теб...
Със тях отдавна аз живея,
тях целувам вечер вместо теб...
Теб отдавна сетивата ми копнеят,
но празна стаята стои...
Луната каза ми, че плаче,
за туй, че ти не си до мен...
Там, в нежния й образ аз видях
как прегръща те Тя вместо мен,
как сладките ти устни Тя целува,
как слънчевите ти коси Тя гали
и в небесните ти очи се оглежда...
Тя, вместо мен!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Арнаудова Todos los derechos reservados
