10 мар. 2009 г., 13:27

Празна стая

1K 0 4

И тази нощ луната плака

с кървавите ми сълзи...

И тази нощ споделях с тишината

тъгата си...

И тази нощ, като всяка друга,

самотата ме прегърна вместо теб...

Със тях отдавна аз живея,

тях целувам вечер вместо теб...

Теб отдавна сетивата ми копнеят,

но празна стаята стои...

Луната каза ми, че плаче,

за туй, че ти не си до мен...

Там, в нежния й образ аз видях

как прегръща те Тя вместо мен,

как сладките ти устни Тя целува,

как слънчевите ти коси Тя гали

и в небесните ти очи се оглежда...

Тя, вместо мен!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Арнаудова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво Теди много хубаво стихотворение! Продължавай да твориш.
  • Благодаря ви Изгрев и Георги! Радвам се, че ви харесва!
  • Самотата и тези нощи като твоята са голямо вдъхновение за подобни стихове. Разбирам те! Гледай напред колкото и да е трудно. Поздрав!
  • По-ведро!!! Стихотворението е красиво - явно самотата е била и вдъхновение, затова - НАПРЕД!!! Усмивки!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...