10 мар. 2009 г., 13:27

Празна стая

1K 0 4

И тази нощ луната плака

с кървавите ми сълзи...

И тази нощ споделях с тишината

тъгата си...

И тази нощ, като всяка друга,

самотата ме прегърна вместо теб...

Със тях отдавна аз живея,

тях целувам вечер вместо теб...

Теб отдавна сетивата ми копнеят,

но празна стаята стои...

Луната каза ми, че плаче,

за туй, че ти не си до мен...

Там, в нежния й образ аз видях

как прегръща те Тя вместо мен,

как сладките ти устни Тя целува,

как слънчевите ти коси Тя гали

и в небесните ти очи се оглежда...

Тя, вместо мен!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Арнаудова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво Теди много хубаво стихотворение! Продължавай да твориш.
  • Благодаря ви Изгрев и Георги! Радвам се, че ви харесва!
  • Самотата и тези нощи като твоята са голямо вдъхновение за подобни стихове. Разбирам те! Гледай напред колкото и да е трудно. Поздрав!
  • По-ведро!!! Стихотворението е красиво - явно самотата е била и вдъхновение, затова - НАПРЕД!!! Усмивки!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...