8 dic 2009, 22:58

Празна стая

  Poesía
882 0 0

Празна стая, пълна с мечти,

спомен трепетен звъни,

ека между замлъкнали ъгли

и сенки, невидени от проплакали очи!

 

Тая стая тиха е сега,

ала тишината много стене.

От тук нанизали са миговете

секундите на твоя смях

и първата ти страст -

розата на твоя грях!

 

А тая роза с кървави листа

изпива в себе младостта.

Низ хаоса злокобни

ще повехне с красота.

 

...

 

"Люби ме! -

с тия думи те зова,

а те... безпощадно са отровни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Данаилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...