Празна стая, пълна с мечти,

спомен трепетен звъни,

ека между замлъкнали ъгли

и сенки, невидени от проплакали очи!

Тая стая тиха е сега,

ала тишината много стене.

От тук нанизали са миговете

секундите на твоя смях

и първата ти страст -

розата на твоя грях!

А тая роза с кървави листа

изпива в себе младостта.

Низ хаоса злокобни

ще повехне с красота.

...

"Люби ме! -

с тия думи те зова,

а те... безпощадно са отровни!