Dec 8, 2009, 10:58 PM

Празна стая

  Poetry
880 0 0

Празна стая, пълна с мечти,

спомен трепетен звъни,

ека между замлъкнали ъгли

и сенки, невидени от проплакали очи!

 

Тая стая тиха е сега,

ала тишината много стене.

От тук нанизали са миговете

секундите на твоя смях

и първата ти страст -

розата на твоя грях!

 

А тая роза с кървави листа

изпива в себе младостта.

Низ хаоса злокобни

ще повехне с красота.

 

...

 

"Люби ме! -

с тия думи те зова,

а те... безпощадно са отровни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Данаилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...