15 mar 2011, 22:50

Празната стая

  Poesía » Otra
684 0 1

 

 

 

 

 

 

                            Празна стая, следи по стената

                            от рамки и гвоздеи - счупени мисли,

                            няма минало; с призрачно тяло

                            се бори за спомен едно огледало.

 

                            "Спирка на времето" - шепне душата,

                            сякаш обратно се движи часовника.

                            Няма ги прашните снимки от детството,

                            тъжно се чува звук на камбана.

 

                            На възли процежда се утрото тихо,

                            в прозореца бледо пердето мълчи,

                            измислих си тази история само,

                            защото във нея са моите следи.  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...