Празна стая, следи по стената

                            от рамки и гвоздеи - счупени мисли,

                            няма минало; с призрачно тяло

                            се бори за спомен едно огледало.

                            "Спирка на времето" - шепне душата,

                            сякаш обратно се движи часовника.

                            Няма ги прашните снимки от детството,

                            тъжно се чува звук на камбана.

                            На възли процежда се утрото тихо,

                            в прозореца бледо пердето мълчи,

                            измислих си тази история само,

                            защото във нея са моите следи.