Mar 15, 2011, 10:50 PM

Празната стая

  Poetry » Other
686 0 1

 

 

 

 

 

 

                            Празна стая, следи по стената

                            от рамки и гвоздеи - счупени мисли,

                            няма минало; с призрачно тяло

                            се бори за спомен едно огледало.

 

                            "Спирка на времето" - шепне душата,

                            сякаш обратно се движи часовника.

                            Няма ги прашните снимки от детството,

                            тъжно се чува звук на камбана.

 

                            На възли процежда се утрото тихо,

                            в прозореца бледо пердето мълчи,

                            измислих си тази история само,

                            защото във нея са моите следи.  

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...