15.03.2011 г., 22:50

Празната стая

682 0 1

 

 

 

 

 

 

                            Празна стая, следи по стената

                            от рамки и гвоздеи - счупени мисли,

                            няма минало; с призрачно тяло

                            се бори за спомен едно огледало.

 

                            "Спирка на времето" - шепне душата,

                            сякаш обратно се движи часовника.

                            Няма ги прашните снимки от детството,

                            тъжно се чува звук на камбана.

 

                            На възли процежда се утрото тихо,

                            в прозореца бледо пердето мълчи,

                            измислих си тази история само,

                            защото във нея са моите следи.  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...