Беше любов до скоро това,
сега какво е, не зная?!
Не стигаха въздух, пространства, слова,
а сега е празна нашата стая!
Чувства безкрайни, прегръдки силни до болка,
дълги целувки, вплетени нежни ръце!
Всичко стопи се, изчезна и колко
въздишки останаха в моето празно сърце?!
Да, беше любов, красива и бяла,
сега в какво се превърна, не зная?!
Ненужна и празна след тая раздяла
остана нашата стая!