Празни думи
Защо редя тези празни думи
на тези празни редове.
Щом никой не прочита
и никой не замисля се.
„Днес животът е прекрасен!” - казват всички,
но аз „прекрасен” слагам във кавички.
Шепнат думи празни и бездушни.
Тъй техният живот превърнал се в мъгла.
И няма те да чуят истината права,
а на техните лица усмивка светла ще сияй,
очите им самотни ще останат
и нощем реки солени ще текат.
Ще прозрат, че животът не е тъй прекрасен в тези дни,
но тогаз късно ще е и с последни думи ще шептят:
„Живот, прости!”
© Десислава Димитрова Todos los derechos reservados