Празни думи

Защо редя тези празни думи

на тези празни редове.

Щом никой не прочита

и никой не замисля се.

„Днес животът е прекрасен!” - казват всички,

но аз „прекрасен” слагам във кавички.

Шепнат думи празни и бездушни.

Тъй техният живот превърнал се в мъгла.

И няма те да чуят истината права,

а на техните лица усмивка светла ще сияй,

очите им самотни ще останат

и нощем реки солени ще текат.

Ще прозрат, че животът не е тъй прекрасен в тези дни,

но тогаз късно ще е и с последни думи ще шептят:

„Живот, прости!”