BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
8 oct 2010, 20:12

Празни страници 

  Poesía » Otra
814 0 14

Забравен във прахта

на някой древен скрин,

животът ни е книга с

празни пожълтели листи.

 

За човешката ръка

не помнят те и намек.

Отдавна няма вече

кой да ги прелисти.

 

Наричахме се някога

творци. Понастоящем

сме обрекли на бесило

миналите си идеали.

 

Във този скрин като ковчег

без дъх лежат перо, мастило.

Без чувствата си, питам,

как до днес е оцелял човек?

 

Потънали в тъга и срам,

очакват страниците пусти

своя светлолик поет...

Mоже ли да се живее сам?

© Александър Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубави въпроси задаваш. Що се отнася до първият ти въпрос - няма човек без чувства, просто при едни силата на позитивните е по-голяма, при други тази на негативните. А що се отнася дали човек може да живее сам - навярно може, ако е избрал отшелничеството, но този избор винаги е резултат от нещо и за нещо, а иначе човекът е социален индивид и не може да живее сам. Друг е въпросът, че макар и сред хора в много от случаите той е самотен, но самотността е естествено състояние на духа, в съзнанието на човека е кой вид самота ще избере - градивната или разрушителната. Човек не е самотен само когато е влюбен, Александър.
  • Може да се живее,ама какъв живот ще е това...!!!Поздрав и бъди!!!
  • Много ми харесва
  • Супер си!
  • Добър вечер, Сашко
  • ''Потънали в тъга и срам,

    очакват страниците пусти

    своя светлолик поет...

    Mоже ли да се живее сам?''



    Привет,Саше!
    Отново караш читателят да се замисли...и то как...?!Може би е риторичен въпроса ти на финала на тази дълбокомислена творба...,може би всеки си е задавал този въпрос и някои си отговарят,а други все още търсят отговора...
    Вероятно,ако отговора на този въпрос е положителен,Бог не би създал Ева от реброто на Адам...Нищо случайно не се случва,всичко има определена цел,поне това е моето мнение.
    Всеки сам пише страниците на своя живот...до една степен,но ако е сам...,би ли имал какво да напише...
    Поздрав за прекрасния стих!ОТЛИЧЕН-КАКТО ВИНАГИ!
  • Търси истината, Сашо... и някой ден може би ще откриеш нашата вина... или истиските виновници!
  • Понякога се налага, Саше! Поздрав!
  • Оригинален си Саше,както винаги...!!!Не е лесно ,но имаш силата да се справиш !!!Успех приятелю!!!
  • Обожавам символите,които използваш! Невероятно красиво е!
  • Мъдър ли си се родил? Мъчително е. А и поет - плашещто...Поезията никога не е нещо конкретно и все пак...на седемнадесетгодишните им се
    иска "животът да е книга с пожълтели страници", а на възрастните ново начало. Няма да стане.Има още много, много, докато пожълтеят
    твоите страници.Успех! Поздрави.Wali/Виолета Томова/
  • "Понастоящем
    сме обрекли на бесило
    миналите си идеали."
    !!!
  • Трудно се задават такива въпроси, а страхът пречи да им отговорим.
    Нима животът е път към провал... Важното е да не заобикаляме препятствията и макар да знаем, че не можем да ги прескочим, да дастанем пред тях и непоколебимо да погледнем в злобно присвитите им очи... И въпреки трусовете и сриванията да градим, а да става каквото си е наумило.
  • Труден въпрос задаваш... може би е възможно, но навярно се плаща твърде висока цена...
    А идеалите - те избледняват с напредването на годините... малко са щастливците, които успяват да вярват в тях до края...
    Поздравления за замислящия стих!

Propuestas
: ??:??