Празни страници
Забравен във прахта
на някой древен скрин,
животът ни е книга с
празни пожълтели листи.
За човешката ръка
не помнят те и намек.
Отдавна няма вече
кой да ги прелисти.
Наричахме се някога
творци. Понастоящем
сме обрекли на бесило
миналите си идеали.
Във този скрин като ковчег
без дъх лежат перо, мастило.
Без чувствата си, питам,
как до днес е оцелял човек?
Потънали в тъга и срам,
очакват страниците пусти
своя светлолик поет...
Mоже ли да се живее сам?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Todos los derechos reservados
Хубави въпроси задаваш. Що се отнася до първият ти въпрос - няма човек без чувства, просто при едни силата на позитивните е по-голяма, при други тази на негативните. А що се отнася дали човек може да живее сам - навярно може, ако е избрал отшелничеството, но този избор винаги е резултат от нещо и за нещо, а иначе човекът е социален индивид и не може да живее сам. Друг е въпросът, че макар и сред хора в много от случаите той е самотен, но самотността е естествено състояние на духа, в съзнанието на човека е кой вид самота ще избере - градивната или разрушителната. Човек не е самотен само когато е влюбен, Александър. 
