Празни съждения

                                                      И ти ли, Бруте!?-

                                                      умирайки Цезар казал,

                                                      а Брут - приятел пръв,

                                                      сърцето му с меча си порязал.

                                                      Какво падение

                                                      за патриция на Рим!

                                                      Ала убиецът Брут

                                                      не е сам, не е един

                                                      за пари приятел

                                                      продал приятелство,

                                                      станал предател

                                                      в името на интереса.

                                                      Няма нова, връзка стара,

                                                      интересът клати феса,

                                                      забива в гърба ханджара.

                                                      И днес се гонят интереси..!

                                                      Няма вечни приятели!

                                                      По-рядко са хората свестни,

                                                      по-често предатели...

                                                      За бизнес и пари

                                                      на тез години

                                                      се продават приятели,

                                                      дори роднини...

                                                      За какво приятелство

                                                      тогаз говорим,

                                                      щом все гледаме

                                                      лошо да му сторим?

                                                      От завист и злъч,

                                                      че постигнал е успеха,

                                                      банкрутът му

                                                      за всички е утеха!

                                                      Защо не запазва чистотата

                                                      от детството душата?

                                                      Защо детското приятелство,

                                                      тази изворна вода,

                                                      тези чисти чувства,

                                                      като въздух след дъжда,

                                                      не се запазват до края,

                                                      до кръстопътя на пътя

                                                      към Ада или Рая?

                                                      Защо от приятели 

                                                      колко щеш,

                                                      на една ръка

                                                      накрая ги четеш?

                                                      Пълзи съмнение

                                                      и към останалия един,

                                                      че надянал е маска,

                                                      сложил е грим!

                                                      Демон, с лукав поглед

                                                      и усмивка мазна,

                                                      сипещ хвалебствия,

                                                      а паницата празна..!

                                                      Спрете! До тука!

                                                      Стига празни съждения!

                                                      Да обединим в едно

                                                      всички мнения

                                                      и с ръка на сърцето

                                                      признаем за миналото, в което

                                                      двама приятели,

                                                      в определен ден,

                                                      влизали с тайнство

                                                      в съюз свещен.

                                                      Заставали горди

                                                      пред Бога и кръста,

                                                      с остър нож

                                                      резвали си пръста

                                                      и с братска прегръдка,

                                                      и целувка по уста

                                                      смесвали завинаги

                                                      един с друг кръвта.

                                                      Давали клетва

                                                      за вярност до гроб,

                                                      верни на себе си

                                                      и на цял народ!

                                                      Наследници на славни поколения,

                                                      с верни приятели бъдещето вас чака

                                                      да построите пътя към Марс

                                                      през космическата бездна и мрака!!!