14 feb 2007, 18:10

Празничен сюжет

  Poesía
1.1K 0 16

Ще седна тази нощ на чаша вино...

Нали е празник... мога и сама...

Ще облека бельото си най-фино...

Танго за сам бохемски ще въртя...

Да моля и да хленча не умея...

От хилядите "сбогом" загрубях...

Но как да си припомня да живея

за себе си, като за теб живях?

Наздравици на мен си ще надигам...

Свободна съм... Нима не е за тост?

И устните безмилостно ще впивам

във чашата със сок от черен грозд...

И... погледът ми почва да блуждае...

Презрамките си леко ще сваля...

Ръката под бикините ще вае

картина на самотните сърца...

Щом тялото си как да е излъжа

и хвърля му от любовта трохи,

в съня със теб отново ще се свържа

и ще празнуваме, както преди...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • поздравявам те!
    Имаш уникален изказ*

    Такъв поет
    и жена
    няма как да бъде сам/а/.

  • Направо ме зашемети стиха ти Рия...
    щом има толкова самотни... дали пък света не е за един

    Прегръщам те
  • Много, много хубав стих!!!

    Поздрави от мен, Гергана!
  • Силен стих ! Разплака ме !И аз като Джейни се моля това да е последният ти самотен празник !Желая ти много свтлина и хармония !
  • Малко ме натъжи стиха ти, Гери!!! Пожелавам ти по-весели дни в живота!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...