14 февр. 2007 г., 18:10

Празничен сюжет

1.1K 0 16

Ще седна тази нощ на чаша вино...

Нали е празник... мога и сама...

Ще облека бельото си най-фино...

Танго за сам бохемски ще въртя...

Да моля и да хленча не умея...

От хилядите "сбогом" загрубях...

Но как да си припомня да живея

за себе си, като за теб живях?

Наздравици на мен си ще надигам...

Свободна съм... Нима не е за тост?

И устните безмилостно ще впивам

във чашата със сок от черен грозд...

И... погледът ми почва да блуждае...

Презрамките си леко ще сваля...

Ръката под бикините ще вае

картина на самотните сърца...

Щом тялото си как да е излъжа

и хвърля му от любовта трохи,

в съня със теб отново ще се свържа

и ще празнуваме, както преди...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • поздравявам те!
    Имаш уникален изказ*

    Такъв поет
    и жена
    няма как да бъде сам/а/.

  • Направо ме зашемети стиха ти Рия...
    щом има толкова самотни... дали пък света не е за един

    Прегръщам те
  • Много, много хубав стих!!!

    Поздрави от мен, Гергана!
  • Силен стих ! Разплака ме !И аз като Джейни се моля това да е последният ти самотен празник !Желая ти много свтлина и хармония !
  • Малко ме натъжи стиха ти, Гери!!! Пожелавам ти по-весели дни в живота!!! Поздрави!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...