14.02.2007 г., 18:10

Празничен сюжет

1.1K 0 16

Ще седна тази нощ на чаша вино...

Нали е празник... мога и сама...

Ще облека бельото си най-фино...

Танго за сам бохемски ще въртя...

Да моля и да хленча не умея...

От хилядите "сбогом" загрубях...

Но как да си припомня да живея

за себе си, като за теб живях?

Наздравици на мен си ще надигам...

Свободна съм... Нима не е за тост?

И устните безмилостно ще впивам

във чашата със сок от черен грозд...

И... погледът ми почва да блуждае...

Презрамките си леко ще сваля...

Ръката под бикините ще вае

картина на самотните сърца...

Щом тялото си как да е излъжа

и хвърля му от любовта трохи,

в съня със теб отново ще се свържа

и ще празнуваме, както преди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • поздравявам те!
    Имаш уникален изказ*

    Такъв поет
    и жена
    няма как да бъде сам/а/.

  • Направо ме зашемети стиха ти Рия...
    щом има толкова самотни... дали пък света не е за един

    Прегръщам те
  • Много, много хубав стих!!!

    Поздрави от мен, Гергана!
  • Силен стих ! Разплака ме !И аз като Джейни се моля това да е последният ти самотен празник !Желая ти много свтлина и хармония !
  • Малко ме натъжи стиха ти, Гери!!! Пожелавам ти по-весели дни в живота!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...