Празнична добавка
“Аз съм Гошко хубавецът, вечният ерген...”
(стара градска песен)
Честит празник на всички „ Гергьовденци”, с пожелание за много усмивки!
Вместо празнична добавка,
в женския ни колектив,
назначиха нов колега –
момък снажен и красив!
Позасукахме полите,
боядисахме коси,
та дано ни той хареса,
имиджа ни да спаси!
Обнови се колективът,
с нови имидж и лице!
Гошето сред нас застана,
като млад вълк сред овце!
Ала нещо се закучи,
Гошо взе, че залиня –
изведнъж се умърлуши,
оглуша и онемя!
Не ни брои за колежки,
все намира ни махна,
по болежки и забежки
ни надмина до една!
Вечно охка, вечно пъшка,
много скоро, за беда,
от осанката му мъжка,
не остана и следа!
Но не щеш ли, срещна Ана –
млада, хубава мома,
стройна, весела, засмяна –
вакло агънце в гора!
Гошето перчем навири,
бързо кефът му дойде!
Хем си пее, хем си свири,
хем се смее от сърце!
Като Вълчо, будалата,
Гошо баби не яде,
не е раснал той в гората!
А\г\нешко му се яде!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ваня Иванова Todos los derechos reservados
Разсмя ме, благодаря!
