3 dic 2017, 22:39

Празник

  Poesía » Otra
609 5 11

Шоуто започва.

Палят светлините.

Елхата – във гирлянди.

Възгласи ехтят.

Коледа празнуват,

забравени – бедите,

въглените тлеят,

вулканите мълчат.

Там някъде далече

църквите взривяват

и гори Кръста

само прошка искат

мъртвите тела,

но кой ли да измоли

тяхната душа.

Трапезите – богати,

пълно със храна

за Рождество Христово

чашите отпиват,

но никой не се сеща

за бедните деца,

за мъчениците които

за Вярата умират.

 

Декември, 2017

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Руми,така е.Нека всеки празник има душа и сърце.
    Силвия,винаги ми е приятно да те виждам на моята страница.Нека доброто е нашето начало.
  • Гавраил, споделям мнението ти и се надявам по-често да изненадаме с добро! Хубава вечер!
  • Често зад този празник се крие лицемерието, прикрито с маска, която се усмихва и раздава "добрини"! Гавриле, пожелавам ти много красиви празнични дни, но не само външно украсени, а подплатени с много любов и топлина! Поздрав!
  • Тъжно... Много тъжно
    Поздрави, Гавраил.
  • Рени,
    съвести мълчат
    предпочитат да спат
    защо да са будни
    в тез времена будни.
    Албена,Безразличието е първата стъпка към обезличаването.
    Младен,Дори по време на празници погледът ни трябва да гледа далече.
    Владо ,нещо ни пречи да видим,че се води война между две цивилизации.
    Пепи,благодаря че така си го оценила.
    Василка,твоето съгласие е знак че темата е актуална.
    Николай,магията винаги се среми нещо да скрие.
    На всички спокойна нощ!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...