Dec 3, 2017, 10:39 PM

Празник

  Poetry » Other
602 5 11

Шоуто започва.

Палят светлините.

Елхата – във гирлянди.

Възгласи ехтят.

Коледа празнуват,

забравени – бедите,

въглените тлеят,

вулканите мълчат.

Там някъде далече

църквите взривяват

и гори Кръста

само прошка искат

мъртвите тела,

но кой ли да измоли

тяхната душа.

Трапезите – богати,

пълно със храна

за Рождество Христово

чашите отпиват,

но никой не се сеща

за бедните деца,

за мъчениците които

за Вярата умират.

 

Декември, 2017

Варна, Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Руми,така е.Нека всеки празник има душа и сърце.
    Силвия,винаги ми е приятно да те виждам на моята страница.Нека доброто е нашето начало.
  • Гавраил, споделям мнението ти и се надявам по-често да изненадаме с добро! Хубава вечер!
  • Често зад този празник се крие лицемерието, прикрито с маска, която се усмихва и раздава "добрини"! Гавриле, пожелавам ти много красиви празнични дни, но не само външно украсени, а подплатени с много любов и топлина! Поздрав!
  • Тъжно... Много тъжно
    Поздрави, Гавраил.
  • Рени,
    съвести мълчат
    предпочитат да спат
    защо да са будни
    в тез времена будни.
    Албена,Безразличието е първата стъпка към обезличаването.
    Младен,Дори по време на празници погледът ни трябва да гледа далече.
    Владо ,нещо ни пречи да видим,че се води война между две цивилизации.
    Пепи,благодаря че така си го оценила.
    Василка,твоето съгласие е знак че темата е актуална.
    Николай,магията винаги се среми нещо да скрие.
    На всички спокойна нощ!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...