3.12.2017 г., 22:39

Празник

603 5 11

Шоуто започва.

Палят светлините.

Елхата – във гирлянди.

Възгласи ехтят.

Коледа празнуват,

забравени – бедите,

въглените тлеят,

вулканите мълчат.

Там някъде далече

църквите взривяват

и гори Кръста

само прошка искат

мъртвите тела,

но кой ли да измоли

тяхната душа.

Трапезите – богати,

пълно със храна

за Рождество Христово

чашите отпиват,

но никой не се сеща

за бедните деца,

за мъчениците които

за Вярата умират.

 

Декември, 2017

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Руми,така е.Нека всеки празник има душа и сърце.
    Силвия,винаги ми е приятно да те виждам на моята страница.Нека доброто е нашето начало.
  • Гавраил, споделям мнението ти и се надявам по-често да изненадаме с добро! Хубава вечер!
  • Често зад този празник се крие лицемерието, прикрито с маска, която се усмихва и раздава "добрини"! Гавриле, пожелавам ти много красиви празнични дни, но не само външно украсени, а подплатени с много любов и топлина! Поздрав!
  • Тъжно... Много тъжно
    Поздрави, Гавраил.
  • Рени,
    съвести мълчат
    предпочитат да спат
    защо да са будни
    в тез времена будни.
    Албена,Безразличието е първата стъпка към обезличаването.
    Младен,Дори по време на празници погледът ни трябва да гледа далече.
    Владо ,нещо ни пречи да видим,че се води война между две цивилизации.
    Пепи,благодаря че така си го оценила.
    Василка,твоето съгласие е знак че темата е актуална.
    Николай,магията винаги се среми нещо да скрие.
    На всички спокойна нощ!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...