Празник
Когато дойде ден, наш празник
моята душа е весела, празнува!
Като е здрав човек празник е и делника,
когато са здрави близките му той ликува.
Празнувам но в душата ми има и тъга
че имам приятел болен, но с добра душа.
За мен е друга днес сега радостта,
като го чуя че е добре има и усмивка.
Защото имам аз истина за живота една
че човека е Човек когато е приятел с душа.
Може би съм старомоден, мечтател сега
но вярвам че има добро още в хората.
А той празника както дойде ще си отиде,
но ще остави истинските хора с душа.
Ще остане приятелството, но без тъга,
ще греят усмивки отново на нашите лица.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados