Празнините между пръстите ми...
Преплитам те...
И празнините между пръстите ми
бавно се запълват...
През твоите зеници искам да живея,
да дишам въздуха на твойте дробове
и да се взирам в ехото ти до насита...
Писмата ти са мои господари,
защото ме напиват с твоя аромат...
Не зная птиците дали си пеят нощем,
но всяка сутрин се събуждам с твоята мелодия...
И нотите са сякаш огледало на душата ми,
защото зная, че живея като птичка в скута ти...
Загледана във златото на погледа ти,
не мога да сънувам най-красивите слънца на небосвода,
защото съм слепец сред дъждове от светлина,
а мракът ми е твоята прозрачна мъжка гордост...
Целувките прохладни са, като ветрец в горещо утро...
Не стъпквай спомените от цветя в пръстта, защото трудни са...
Те никога не идват без покана
и най са ясни насаме със нашите звездици...
А дойде ли нощта - пази се буден!
... защото знаеш ли?...
... луната винаги е толкова голяма,
колкото върха на палеца ти!
... и независимо от разстоянието,
тя винаги еднаква е за нас!
© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Белла, как ме хвана! :Д това са ми любимите думи от книгата
-
... луната винаги е толкова голяма,
колкото върха на палеца ти!
Излята на един дъх красота!
Поздрави.
За формата няма да правя забележки - макар че и аз гледам да я спазвам,далеч по-важно е съдържанието! -
Правилно. Което си е вярно, не може да се отрече! Ще послушам съвета ти.
-
Благодаря ви! Канибал, много си прав... Просто в случая смисъла на написаното беше много по-важно за мен от това дали ще се получи качествен и добре издържан стих!
-
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
