18 апр. 2010 г., 00:47

Празнините между пръстите ми... 

  Поэзия » Любовная
607 0 5

Преплитам те...

И празнините между пръстите ми

бавно се запълват...

През твоите зеници искам да живея,

да дишам въздуха на твойте дробове

и да се взирам в ехото ти до насита...

Писмата ти са мои господари,

защото  ме напиват с твоя аромат...

Не зная птиците дали си пеят нощем,

но всяка сутрин се събуждам с твоята мелодия...

И нотите са сякаш  огледало на душата ми,

защото зная, че живея като птичка в скута ти...

Загледана във златото на погледа ти,

не мога да сънувам най-красивите слънца на небосвода,

защото съм слепец сред  дъждове от светлина,

а мракът ми е твоята прозрачна мъжка гордост...

Целувките прохладни са, като ветрец в горещо утро...

Не стъпквай спомените от цветя в пръстта, защото трудни са...

Те никога не идват без покана

и най са ясни насаме със нашите звездици...

А дойде ли нощта - пази се буден!

... защото знаеш ли?...

... луната винаги е толкова голяма,

 колкото върха на палеца ти!

... и независимо от разстоянието,

тя винаги еднаква е за нас!

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Белла, как ме хвана! :Д това са ми любимите думи от книгата
  • ... луната винаги е толкова голяма,
    колкото върха на палеца ти!

    Излята на един дъх красота! Поздрави.
    За формата няма да правя забележки - макар че и аз гледам да я спазвам,далеч по-важно е съдържанието!
  • Правилно. Което си е вярно, не може да се отрече! Ще послушам съвета ти.
  • Благодаря ви! Канибал, много си прав... Просто в случая смисъла на написаното беше много по-важно за мен от това дали ще се получи качествен и добре издържан стих!
  • Поздрав!
Предложения
: ??:??