13 sept 2008, 13:40

Празнодумие (дует със Светлето89)

  Poesía » Otra
555 0 2
Сърцето привикна да чува
на празни думи грозния вик.
Истината скъпо се купува -
забравихме нейния лик.

И май няма нищо в ума ми,
заключих думите си преди.
Сега нещото тук помежду ни
е мълчание, от което боли...

Ръцете не могат вече да парят.
(От пожарите всичко загива)
И макар душите да не се желаят,
щастието от тук си отива...

Дали оставихме смисъл за нас
в нещата, които не споделихме?
Или когато изпитваме страст,
магическите думи си разменихме?

Неизказаните думи трудно умират -
(за неродения смъртта е само химера)
Хладни ласки устните ни сбират,
а сърцето само крещи и трепери...

Да, аз себе си виждам в очите ти,
даваш ми мисли, без да говориш.
И копнея да знам повече от истина,
която е всичко, за което молиш.

Тихо! Да помълчим за минута -
нека отдадем почит на обичта...
Ще говорим празни думи утре.
В очите ти говори вечността...

Не, няма какво друго да кажа,
всичко е изписано по нашите лица.
И ако мога пред теб да докажа,
колко само е голяма тази тишина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Еха, още един дует на хоризонта!
    Поздравления!
    Дерзайте и успех!
  • еее...не са празни думи
    и е много сполучлив и още ли...
    страшно ми хареса приятели !

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...