Празнодумие (дует със Светлето89)

Sep 13, 2008, 1:40 PM

Poetry » Other

438 0 2

Сърцето привикна да чува
на празни думи грозния вик.
Истината скъпо се купува -
забравихме нейния лик.

И май няма нищо в ума ми,
заключих думите си преди.
Сега нещото тук помежду ни
е мълчание, от което боли...

Ръцете не могат вече да парят.
(От пожарите всичко загива)
И макар душите да не се желаят,
щастието от тук си отива...

Дали оставихме смисъл за нас
в нещата, които не споделихме?
Или когато изпитваме страст,
магическите думи си разменихме?

Неизказаните думи трудно умират -
(за неродения смъртта е само химера)
Хладни ласки устните ни сбират,
а сърцето само крещи и трепери...

Да, аз себе си виждам в очите ти,
даваш ми мисли, без да говориш.
И копнея да знам повече от истина,
която е всичко, за което молиш.

Тихо! Да помълчим за минута -
нека отдадем почит на обичта...
Ще говорим празни думи утре.
В очите ти говори вечността...

Не, няма какво друго да кажа,
всичко е изписано по нашите лица.
И ако мога пред теб да докажа,
колко само е голяма тази тишина...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

petinka67 (Петя Кръстева)

2008-09-13T17:50:08+03:00

Еха, още един дует на хоризонта!
Поздравления!
Дерзайте и успех!
едимах

2008-09-13T13:45:47+03:00

еее...не са празни думи
и е много сполучлив и още ли...
страшно ми хареса приятели !