празнота
За мене празници отдавна няма
и делникът отдавна ми е сив,
отдавна не ми казва никой "мама"
и не се чува детски смях щастлив.
Отиде си, порасна ми детето
и каза "имам свой живот".
На мен ми легна мъка на сърцето,
че съм сама без нейната любов.
Ще бъде тя щастлива, тъй ми каза
и тръгна след любимия навън.
Тя пъпната си връв със мен преряза,
а аз останах си като самотен пън.
Прекрачи прага, без да се обръща,
затръшна силно пътната врата.
Видях как мракът бързо я обгръща,
смехът и само чувах във нощта.
Пораснало дете - порасло птиче,
отлитна да си свие то гнездо.
Отгледах с обич моето момиче...
Пред Бог изпълних делото добро!
празнота
© Нели Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря момичета!
-
Уф, разплака ме...
Много болка и обич има в стиха ти, Нели!
Прегръдка! -
Нели,Нели!Не бъди тъжна,моля те !Стихотворението ти е чудесно !Поздрави с прегръдки !!
-
Горе главата! Време е и ти да си имаш свой живот! Досега си се съобразявала с детето, жертвала си се. Кажи добре дошла на свободата и отпусни душата си. Щом детето ти е щастливо- бъди щастлива и ти. Вярно е, имаш много обич, която стои нераздадена. Ами, огледай се и намери сърце, в което да я излееш до капка.
-
Рано или късно ще проумее,че ти си тази която бе дала и живота си за нея!
Но не бива да виним,кармата на родителя е такава!
Прекрасен стих Нели! -
Плача и чета.И аз тъгувам за моите.Мила , Нели , уцели точно нараненото ми сърце с прекрасния си стих. С обич.
-
Хубаво е!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
