4.09.2007 г., 12:17 ч.

празнота 

  Поезия
605 0 7
  

За мене празници отдавна няма

и делникът отдавна ми е сив,

отдавна не ми казва никой "мама"

и не се чува детски смях щастлив.

Отиде си, порасна ми детето

и каза "имам свой живот".

На мен ми легна мъка на сърцето,

че съм сама без нейната любов.

Ще бъде тя щастлива, тъй ми каза

и тръгна след любимия навън.

Тя  пъпната си връв със мен преряза,

а аз останах си като самотен пън.

Прекрачи прага, без да се обръща,

затръшна силно пътната врата.

Видях как мракът бързо я обгръща,

смехът и само чувах във нощта.

Пораснало дете - порасло птиче,

отлитна да си свие то гнездо.

Отгледах с обич моето  момиче...

Пред Бог изпълних  делото добро!




         празнота

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря момичета!
  • Уф, разплака ме...
    Много болка и обич има в стиха ти, Нели!
    Прегръдка!
  • Нели,Нели!Не бъди тъжна,моля те !Стихотворението ти е чудесно !Поздрави с прегръдки !!
  • Горе главата! Време е и ти да си имаш свой живот! Досега си се съобразявала с детето, жертвала си се. Кажи добре дошла на свободата и отпусни душата си. Щом детето ти е щастливо- бъди щастлива и ти. Вярно е, имаш много обич, която стои нераздадена. Ами, огледай се и намери сърце, в което да я излееш до капка.
  • Рано или късно ще проумее,че ти си тази която бе дала и живота си за нея!
    Но не бива да виним,кармата на родителя е такава!
    Прекрасен стих Нели!
  • Плача и чета.И аз тъгувам за моите.Мила , Нели , уцели точно нараненото ми сърце с прекрасния си стих. С обич.
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??