празнота
За мене празници отдавна няма
и делникът отдавна ми е сив,
отдавна не ми казва никой "мама"
и не се чува детски смях щастлив.
Отиде си, порасна ми детето
и каза "имам свой живот".
На мен ми легна мъка на сърцето,
че съм сама без нейната любов.
Ще бъде тя щастлива, тъй ми каза
и тръгна след любимия навън.
Тя пъпната си връв със мен преряза,
а аз останах си като самотен пън.
Прекрачи прага, без да се обръща,
затръшна силно пътната врата.
Видях как мракът бързо я обгръща,
смехът и само чувах във нощта.
Пораснало дете - порасло птиче,
отлитна да си свие то гнездо.
Отгледах с обич моето момиче...
Пред Бог изпълних делото добро!
празнота
© Нели All rights reserved.
