Празнотата прекрасна при мене дойде,
обгърна ме цяла, открадна дъха ми дори.
Сърцето се сбръчка, изтече кръвта ми, къде?
Всичко напусна ума ми, остана само любовта ти. АХ, как боли.
Гледам право напред устремен и жесток,
да не прощавам на никой, след теб се зарекох.
Ще мачкам, ще удрям всеки наред, приятел ли, враг,
за да мога да вкусвам от сладката си празнота.
© Венцислав Иванов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
