silent-heart (Ванс)
44 121
20 sept 2011, 12:54

Празнота 

  Poesía » De amor
843 0 7

Защо не мога да запълня тази празнота,

която бавно унищожава моята душа?

Защо животът ми е толкова сив,

безсмислен и със сълзи пропит?

 

Къде избягаха хубавите дни,

времето така бързо се мени.

Любовта сърцето ми не озари,

напротив - остави рана да кърви!

 

И ето - аз лутам се напред, назад,

като кораб, изгубил своя бряг.

Не знам накъде отивам,

поглеждам в хоризонта, но нищо не откривам.

 

Сърцето ми студено като лед,

парченца от него разпилели се навред.

Ръцете ми празни и студени,

а очите от болка изморени.

 

Дали по своята мрачна и самотна пътека,

ще срещна в нечие лице малко утеха.

Някой, който ще бъде с мен в радост и тъга,

някой, с когото отново да открия любовта...

© Ванс Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е красиво и мило! Благодаря ти ^^
  • Сълза красива не тъжи!
    Мечтай, но с дело в хората -
    с усмивка, а не дълбоко в тебе
    с тежка, мъчна суета!
    И ако в друг не виждаш,
    виж тогаз у мене...
    има оган от твойте осланени съчки...
  • Много благодаря
  • Не унивай хубавице,животът е пред теб!Много любов чака да бъде открита потърси я! Поздравявам те!
  • Благодаря ви
  • Хубав стих! Присъединявам се към Пенка.Успех!
  • Красив стих !
    Но тъжен ...
    Гледай напред ,
    и живота чака теб !
    Който те обича ,
    ще те намери ,
    но не спирай да го търсиш !
    Успех !
Propuestas
: ??:??