Защо не мога да запълня тази празнота,
която бавно унищожава моята душа?
Защо животът ми е толкова сив,
безсмислен и със сълзи пропит?
Къде избягаха хубавите дни,
времето така бързо се мени.
Любовта сърцето ми не озари,
напротив - остави рана да кърви!
И ето - аз лутам се напред, назад,
като кораб, изгубил своя бряг.
Не знам накъде отивам,
поглеждам в хоризонта, но нищо не откривам. ...