Празнота
Защо не мога да запълня тази празнота,
която бавно унищожава моята душа?
Защо животът ми е толкова сив,
безсмислен и със сълзи пропит?
Къде избягаха хубавите дни,
времето така бързо се мени.
Любовта сърцето ми не озари,
напротив - остави рана да кърви!
И ето - аз лутам се напред, назад,
като кораб, изгубил своя бряг.
Не знам накъде отивам,
поглеждам в хоризонта, но нищо не откривам.
Сърцето ми студено като лед,
парченца от него разпилели се навред.
Ръцете ми празни и студени,
а очите от болка изморени.
Дали по своята мрачна и самотна пътека,
ще срещна в нечие лице малко утеха.
Някой, който ще бъде с мен в радост и тъга,
някой, с когото отново да открия любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванс Всички права запазени
