Тази нощ сълзите ми не идват,
лицето ми се сбръчка в сухота,
очите като кладенци пресъхват
и цялата съм... празнота!
В главата мисли няма, само болка
залитане, изтръпване, кънтеж...
и, свита във постелята си жалка,
заслушвам се в сърдечния туптеж.
Дали сърцето ми е тук, дали го има?
Кънтежът му превърнал се в капчук,
а болката е просто несравнима,
сърцето твое да тупти за друг... ...