renika67 (Ирена Георгиева)
150 175
24.06.2011 г., 11:31 ч.

Празнота 

  Поезия » Любовна
498 0 5

Тази нощ сълзите ми не идват,

лицето ми се сбръчка в сухота,

очите като кладенци пресъхват

и цялата съм... празнота!

 

В главата мисли няма, само болка

залитане, изтръпване, кънтеж...

и, свита във постелята си жалка,

заслушвам се в сърдечния туптеж.

 

Дали сърцето ми е тук, дали го има?

Кънтежът му превърнал се в капчук,

а болката е просто несравнима,

сърцето твое да тупти за друг...

 

И в празната ми стая сляпо

се лута самотата пипнешком,

откри ме и ме стиска яко...

намери в моя дом подслон.

 

И пак сърцето тихо се обажда,

ранено от обвивката с бодлива тел,

от "кома"-та ме разумът изважда

и казва никой, че не го е взел...

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??