Празнота
Тази нощ сълзите ми не идват,
лицето ми се сбръчка в сухота,
очите като кладенци пресъхват
и цялата съм... празнота!
В главата мисли няма, само болка
залитане, изтръпване, кънтеж...
и, свита във постелята си жалка,
заслушвам се в сърдечния туптеж.
Дали сърцето ми е тук, дали го има?
Кънтежът му превърнал се в капчук,
а болката е просто несравнима,
сърцето твое да тупти за друг...
И в празната ми стая сляпо
се лута самотата пипнешком,
откри ме и ме стиска яко...
намери в моя дом подслон.
И пак сърцето тихо се обажда,
ранено от обвивката с бодлива тел,
от "кома"-та ме разумът изважда
и казва никой, че не го е взел...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
