Празнувам твоето предателство.
Примижвам пред измамните ти хубави очи.
Проклинам ги и пея, удряйки по масата,
а спомените... късам до един.
Вдигам тост за любовта...
Удавена е тя в презрение,
изгнила и разложена във лешоядска бран.
Сърцато черпя.
И разбивам о стената чашата
... от мръсната ти обич да изтрия своя срам.
© Максим Недков Todos los derechos reservados