Над всекиго от нас звездица свети
и вèдро бди като войник на пост!
Понякога изпраща ни привèти
от звездни мѝгове и звезден тост!...

Тогава цялото небе мъждука
в тържествен и едѝнен звездосвет!
И радост в нас намира си пролука,
и както при заря - струѝ навред!

И в трепет - ту немеем изумени,
ту смях гърмѝ от нашите гърди;
душѝте ни сияят удивени
и вглеждаме се в своите звезди!

Мъждукайте, светулчици вселèнни!
И гукайте си, сбрàли СВОБОДА!
И помогнете - земните остèни
да бъдат спрени!... Иначе - беда...

Но в тази нощ - на песни и закачки,
на пòгледи и близост придошлà -
забравяме какво е да си (с)мачкан...
ЩАСТЛИВИ сме и пърхаме с крила!

И знаем - богаташите са жалки,
обсебили като в затвор света,
но ние СВОЯ имаме закалка -
ЗА ЩАСТИЕ - дори в оскъдността!

Ще ни покрие някой ден забрава...,
че то си е живот и няма как ...
Но знаем - и след нас ЩЕ ЗАЗОРЯВА
ПО-ЯРКО! И ще бъде свят без мрак!!!