10 sept 2015, 21:19

Празнуване на имен ден сред работещи спешна медицинска помощ, респективно - спешна медицина

529 0 1

Над всекиго от нас звездица свети
и вèдро бди като войник на пост!
Понякога изпраща ни привèти
от звездни мѝгове и звезден тост!...

 

Тогава цялото небе мъждука
в тържествен и едѝнен звездосвет!
И радост в нас намира си пролука,
и както при заря - струѝ навред!

 

И в трепет - ту немеем изумени,
ту смях гърмѝ от нашите гърди;
душѝте ни сияят удивени
и вглеждаме се в своите звезди!

 

Мъждукайте, светулчици вселèнни!
И гукайте си, сбрàли СВОБОДА!
И помогнете - земните остèни
да бъдат спрени!... Иначе - беда...

 

Но в тази нощ - на песни и закачки,
на пòгледи и близост придошлà -
забравяме какво е да си (с)мачкан...
ЩАСТЛИВИ сме и пърхаме с крила!

 

И знаем - богаташите са жалки,
обсебили като в затвор света,
но ние СВОЯ имаме закалка -
ЗА ЩАСТИЕ - дори в оскъдността!

 

Ще ни покрие някой ден забрава...,
че то си е живот и няма как ...
Но знаем - и след нас ЩЕ ЗАЗОРЯВА
ПО-ЯРКО! И ще бъде свят без мрак!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Минев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, стихът си заслужава да бъде прочетен.
    Явно заглавието е провокация!
    Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...