Sep 10, 2015, 9:19 PM

Празнуване на имен ден сред работещи спешна медицинска помощ, респективно - спешна медицина

526 0 1

Над всекиго от нас звездица свети
и вèдро бди като войник на пост!
Понякога изпраща ни привèти
от звездни мѝгове и звезден тост!...

 

Тогава цялото небе мъждука
в тържествен и едѝнен звездосвет!
И радост в нас намира си пролука,
и както при заря - струѝ навред!

 

И в трепет - ту немеем изумени,
ту смях гърмѝ от нашите гърди;
душѝте ни сияят удивени
и вглеждаме се в своите звезди!

 

Мъждукайте, светулчици вселèнни!
И гукайте си, сбрàли СВОБОДА!
И помогнете - земните остèни
да бъдат спрени!... Иначе - беда...

 

Но в тази нощ - на песни и закачки,
на пòгледи и близост придошлà -
забравяме какво е да си (с)мачкан...
ЩАСТЛИВИ сме и пърхаме с крила!

 

И знаем - богаташите са жалки,
обсебили като в затвор света,
но ние СВОЯ имаме закалка -
ЗА ЩАСТИЕ - дори в оскъдността!

 

Ще ни покрие някой ден забрава...,
че то си е живот и няма как ...
Но знаем - и след нас ЩЕ ЗАЗОРЯВА
ПО-ЯРКО! И ще бъде свят без мрак!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Минев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, стихът си заслужава да бъде прочетен.
    Явно заглавието е провокация!
    Поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....