2 jul 2007, 10:27

Пребродена обреченост

  Poesía
644 0 2
 

От задушените ми крясъци

се раждат земетръсни думи.

Зачевам от тъгата

в чуждите очи.

Всяка моя стъпка запечатва

по земята сенки.

В тъмнината ме преследват

хищни цветове.

Пребродила съм се навсякъде

по моята обреченост.

Реалността ме стиска

с прокажени ръце.

В съня ми се спотайват

закърнели чудеса.

Заветни обещания се разлагат

на частици жестокост.

Спомени завързват

бъдещето ми на възел.

Куршуми, обратно ускорени,

се сливат с моята съдба.

Годежен пръстен

ми предлага

влюбената смърт.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Годежен пръстен
    ми предлага
    влюбената смърт.
    Не го приемай.Браво за хубавия стих
  • Талантлива си! Харесвам дълбочината на поезията ти!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...