Пребродена обреченост
От задушените ми крясъци
се раждат земетръсни думи.
Зачевам от тъгата
в чуждите очи.
Всяка моя стъпка запечатва
по земята сенки.
В тъмнината ме преследват
хищни цветове.
Пребродила съм се навсякъде
по моята обреченост.
Реалността ме стиска
с прокажени ръце.
В съня ми се спотайват
закърнели чудеса.
Заветни обещания се разлагат
на частици жестокост.
Спомени завързват
бъдещето ми на възел.
Куршуми, обратно ускорени,
се сливат с моята съдба.
Годежен пръстен
ми предлага
влюбената смърт.
© Мария Василева All rights reserved.
