24 sept 2007, 16:37

Пречистена

  Poesía
743 0 3

Пречистих се в кървавата река
на мойте собствени грехове,
останах в тъмното сама,
но спасих се от свойте страхове.


Признавам, че ужасно съгреших,
но злото идва със красива маска,
на външността се доверих
и наивността ме смачка.


Чувала съм, ако нещо ми се случи,
да не вървя към светлината в тунела,
но връщането назад е прекалено скучно -
аз продължавам към нея и този път съм смела!


Когато за пръв път имах нужда
някой да ми подаде ръка,
изчезнаха пътечките чужди
и срещу себе си останах сама.


Пречистих се в греховната река,
но се върнах по-силна от преди,
грешница бях, но простих си сама,
а реката продължи да си кърви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...