Изведнъж притъмня като в ада,
черен облак погълна деня,
заприлича земята на клада,
на която изгарят плътта;
океан и небе се събраха
под снагата на див ураган,
във дърветата есен заплака
със златист листопаден вулкан;
по паважите речната нимфа
разпиля непокорни коси
и мъгла със одежда ефирна
светлините с дъха си изпи;
устреми се сърдитият вятър
към горещите земни недра
и във дивия приказен вихър
се пречисти отново света.
© Ирена Иванова Todos los derechos reservados