10.10.2008 г., 0:29

Пречистване

1.4K 0 6

Изведнъж притъмня като в ада,
черен облак погълна деня,
заприлича земята на клада,
на която изгарят плътта;
океан и небе се събраха
под снагата на див ураган,
във дърветата есен заплака
със златист листопаден вулкан;
по паважите речната нимфа
разпиля непокорни коси
и мъгла със одежда ефирна
светлините с дъха си изпи;
устреми се сърдитият вятър
към горещите земни недра
и във дивия приказен вихър
се пречисти отново света.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...