Изведнъж притъмня като в ада,
черен облак погълна деня,
заприлича земята на клада,
на която изгарят плътта;
океан и небе се събраха
под снагата на див ураган,
във дърветата есен заплака
със златист листопаден вулкан;
по паважите речната нимфа
разпиля непокорни коси
и мъгла със одежда ефирна
светлините с дъха си изпи; ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация