21 nov 2008, 19:20

Пречупих се... най-сетне!

1.2K 0 4

                                   Пречупих се!

                       Оставих я да си отиде - дрипава,

                       дамгосана навеки!

                       Любовта си тръгна поругана по безлунните пътеки.

                       Пречупих се!

                       Удари гонгът, сълзи разпиля,

                       недолюбен вятър ги отнесе,

                       дъждовно заваля.

                       Свърши се!

                       Борбата секна!

                       Празнотата немощна остана да дочака нова пролет.

                       Разлюбих те, изоставих скръбта да е сираче!

                       Сив е погледът, сбогува се със всеки спомен.

                       Пресъхнах, нищо не плаче.

                       Пречупих се... най-сетне...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....