21 нояб. 2008 г., 19:20

Пречупих се... най-сетне!

1.2K 0 4

                                   Пречупих се!

                       Оставих я да си отиде - дрипава,

                       дамгосана навеки!

                       Любовта си тръгна поругана по безлунните пътеки.

                       Пречупих се!

                       Удари гонгът, сълзи разпиля,

                       недолюбен вятър ги отнесе,

                       дъждовно заваля.

                       Свърши се!

                       Борбата секна!

                       Празнотата немощна остана да дочака нова пролет.

                       Разлюбих те, изоставих скръбта да е сираче!

                       Сив е погледът, сбогува се със всеки спомен.

                       Пресъхнах, нищо не плаче.

                       Пречупих се... най-сетне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...