Пречупих се... най-сетне!
Пречупих се!
Оставих я да си отиде - дрипава,
дамгосана навеки!
Любовта си тръгна поругана по безлунните пътеки.
Пречупих се!
Удари гонгът, сълзи разпиля,
недолюбен вятър ги отнесе,
дъждовно заваля.
Свърши се!
Борбата секна!
Празнотата немощна остана да дочака нова пролет.
Разлюбих те, изоставих скръбта да е сираче!
Сив е погледът, сбогува се със всеки спомен.
Пресъхнах, нищо не плаче.
Пречупих се... най-сетне...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Попова Все права защищены
