Пречупих се!
Оставих я да си отиде - дрипава,
дамгосана навеки!
Любовта си тръгна поругана по безлунните пътеки.
Пречупих се!
Удари гонгът, сълзи разпиля,
недолюбен вятър ги отнесе,
дъждовно заваля.
Свърши се!
Борбата секна!
Празнотата немощна остана да дочака нова пролет.
Разлюбих те, изоставих скръбта да е сираче!
Сив е погледът, сбогува се със всеки спомен.
Пресъхнах, нищо не плаче.
Пречупих се... най-сетне...
© Виолета Попова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
