Пречупих се!
Оставих я да си отиде - дрипава,
дамгосана навеки!
Любовта си тръгна поругана по безлунните пътеки.
Пречупих се!
Удари гонгът, сълзи разпиля,
недолюбен вятър ги отнесе,
дъждовно заваля.
Свърши се!
Борбата секна!
Празнотата немощна остана да дочака нова пролет.
Разлюбих те, изоставих скръбта да е сираче!
Сив е погледът, сбогува се със всеки спомен.
Пресъхнах, нищо не плаче.
Пречупих се... най-сетне...
© Виолета Попова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
