29 ene 2012, 18:21

Пред Богородица

  Poesía » Otra
1.6K 0 19

Стоя пред теб, Богородице,

вперила поглед в твоите очи и лик.

 

Моля се на теб и на  Бога в твоите ръце!

Мъката ми е куршумен миг,

с оловни капки топи  моето сърце.

 

Моля се на теб и на Бога в твоите ръце!

Тази мъка разпръсни на хиляди звезди

и нека тези капки в моето сърце

се разтворят в розов цвят без бодли.

 

Моля се на теб и на Бога в твоите ръце!

Нека няма болка и тъга в моята душа.

Смирена съм, човекът в мен расте.

Искам да го обичам така, както твоето и моето дете!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...