Jan 29, 2012, 6:21 PM

Пред Богородица

  Poetry » Other
1.6K 0 19

Стоя пред теб, Богородице,

вперила поглед в твоите очи и лик.

 

Моля се на теб и на  Бога в твоите ръце!

Мъката ми е куршумен миг,

с оловни капки топи  моето сърце.

 

Моля се на теб и на Бога в твоите ръце!

Тази мъка разпръсни на хиляди звезди

и нека тези капки в моето сърце

се разтворят в розов цвят без бодли.

 

Моля се на теб и на Бога в твоите ръце!

Нека няма болка и тъга в моята душа.

Смирена съм, човекът в мен расте.

Искам да го обичам така, както твоето и моето дете!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мина Конарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....