Jan 29, 2012, 6:21 PM

Пред Богородица

  Poetry » Other
1.6K 0 19

Стоя пред теб, Богородице,

вперила поглед в твоите очи и лик.

 

Моля се на теб и на  Бога в твоите ръце!

Мъката ми е куршумен миг,

с оловни капки топи  моето сърце.

 

Моля се на теб и на Бога в твоите ръце!

Тази мъка разпръсни на хиляди звезди

и нека тези капки в моето сърце

се разтворят в розов цвят без бодли.

 

Моля се на теб и на Бога в твоите ръце!

Нека няма болка и тъга в моята душа.

Смирена съм, човекът в мен расте.

Искам да го обичам така, както твоето и моето дете!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мина Конарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...