Пред есента

9 may 2013, 23:19

Poesía » De amor

518 0 3

Нагазвам с тихи стъпки

в багрите на есента

и потапям сърцето си

в тишината мека

на угасващия ден и спомена за теб!

Усещам как изтича от сърцето ми

с есента, като догарящ въглен

спомена …

Тъй както утринна роса

под пестеливите лъчи

на есенното слънце.

Пътеки, утрини и залези,

спомени и тишина!

Невъзвратимо,

с болка се оглеждам

и слизам по наклоните надолу!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

valcanyon (Валентин Миленов)

2019-09-23T19:56:58+03:00

Благодаря ви!
M1234567891 (Миночка Митева)

2013-06-14T16:20:06+03:00

Хареса ми,особено с наклоните надолу,но е важно какво носим в себе си и колко бързо изживяваме живота си.Поздрав!
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

2013-05-09T23:45:13+03:00

идея за метафора имаш

но нямаш умения да я развиеш в ............стих

обаче има, има хляб

и с четене става