Пред есента
702
0
3
Нагазвам с тихи стъпки
в багрите на есента
и потапям сърцето си
в тишината мека
на угасващия ден и спомена за теб!
Усещам как изтича от сърцето ми
с есента, като догарящ въглен
спомена …
Тъй както утринна роса
под пестеливите лъчи
на есенното слънце.
Пътеки, утрини и залези,
спомени и тишина!
Невъзвратимо,
с болка се оглеждам
и слизам по наклоните надолу!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
